Три поколения заедно на празника

Ние сме едно тричленно семейство, а аз съм неговия най-малък член. Тази година Бъдни вечер и Коледа прекарах у баба и леля ми, защото баща ми беше извън града. За нашето семейство Бъдни вечер и Коледа са най светлите християнски празници, затова и ги празнуваме най-весело и пищно.

На 24 декември с майка ми украсихме елхата с много играчки и лампички. Навсякъде сложихме гирлянди и разни коледни висулки. Над вечер, макар че нямаше да прекараме Бъдни вечер у нас, приготвихме малка постна вечеря. Все пак трябваше да спазим традицията. Вечерта отидохме у баба и леля ми (те живеят врата до врата). Баба правеше содена питка по традиционната рецепта. В питката естествено имаше и паричка. Украсата у баба не бе завършена, затова аз бързо накичих къщата с гирлянди и играчки. Масата също още не беше сложена, затова трябваше да се включим в подготовката. Обичаят гласи, че трапезата на Бъдни вечер се слага върху слама на земята, тъй като Христос се е родил върху слама в една пещера. Ние нямахме възможност да ядем на земята, но на масата сложихме слама и така подредихме ястията. Естествено 9 постни ястия както всяка година: сарми, питка, сушени плодове, пресни плодове, жито, боб.

В семейството най възрастният е дядо. Той прекади първи трапезата, после всички ние.

Най-възрастната жена полага бъдника (дъбово или крушово дърво, отрязано от млад мъж. В края на дървото се прави дупка, в която се слагат зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло конопено платно в огнището. Трите въглена от ралника се слагат в него, като се наричат – за житото, за виното и за кукуруза. На сутринта гледат – който е покрит с пепел, значи ще има плодородие, който е почернял – слаба реколта. Обичаят гласи, че когато се миросва бъдника се пее:

Ой, ти дръвце, право дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко, та високо?
- Я съм дръвце, златно дръвце,
златно дръвце плодовито.
Ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земи,
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато.
Слез ще по мен Млада Бога,
ще дарува добра дарба!

Баба спази традицията, напълни бъдника с тамян, восък и зехтин и докато го миросваше пееше. Всяка година си имаме бъдник и всяка година е покрит с пепел. Дядо като глава на семейството разчупи питката и първото парче даде на Богородица, второто остави на къщата и после раздаде на всички останали. На масата се бяхме събрали три поколения: баба и дядо, мама, леля, свако и аз и малката ми братовчедка, която е на 1 година и 8 месеца. Само татко липсваше, но и за него запазихме парче от питата и му го дадохме, когато се върна. Тази вечер беше прекрасна. За миг всички се пренесохме в миналото, когато тези обичаи са се спазвали стриктно. За съжаление нямаше коледари, но ако имаше щеше да бъде естественият завършек на вечерта. Стана късно и трябваше да си лягаме, защото утре ни очакваше голям купон. Естествено не прибрахме трапезата цяла нощ.

Както видяхте Бъдни вечер беше много автентична вечер. Спазихме всичките традиции. На 25 обаче всичко беше модерно. Още от рано баба се захвана да приготвя месна вечеря,защото щяха да дойдат родителите и бабата на свако, сестрата на баба с дъщеря си, която е малко по голяма от мен и прабаба ми. Видях че под елхата има подарък за мен и с голямо вълнение го отворих. И вълнението се оказа оправдано, защото получих желания подарък.

Доста време отне приготвянето на вечерята,защото имаше 3 вида ястия, 4 вида салати, едно предястие, въобще с толкова много храна се очертаваше пищно тържество. Докато приготвях сладките се сетих, че можем да направим томбола, всеки си тегли по едно номерче и на номерчето ще отговаря някакъв подарък. Свако много хареса идеята и ме финансира. Вече имах пари, а и имах идея какви ще са наградите за томболата. Към обед пристигна племенницата на баба. С нея отидохме да купим нещата за томболата. Купихме всевъзможни глупости от магазините за едно левче. Купихме капан за мишки, ветрило, бельо, пластмасова чашка и други. Разходихме се в центъра на града, всичко беше празнично, хората бяха излезли и се веселяха. Тази година като по чудо не валя сняг на Коледа, което беше малко тъжно, защото нямаше да можем да спазим традицията си – да се бием в нощта на Коледа със снежни топки. Прибрахме се вкъщи, приготвихме масата и зачакахме да дойдат гостите. Щом се събрахме всички, леля каза, че Дядо Коледа е скрил на всички подаръци из къщата. Леля даде на всеки по едно листче със обяснение къде е скрит подаръкът, но обяснението беше толкова завъртяно, че на всеки му трябваше 30 минути да си открие подаръците. Беше толкова весело! След това направихме и томболата. Всеки от подаръците се падна на точния човек. Ядене имаше за всички, че чак остана. Майката на свако ни разказа кой по-точно е Дядо Коледа. Разказа ни и за русалиите. А пък най-старите баби ни разказаха как те са прекарвали празниците, което също беше интересно. Реших да наруша спокойствието на вечерта и пуснах музика. Тогава всички станаха да играят.

Такава беше моята Коледа. Може би тази беше най-хубавата от всички. Моето семейство не държи кой знае колко на традициите, но на Бъдни вечер решихме да ги спазим и се получи много интересно. Коледа е любимия ми празник, защото дори и да нямаме много пари за скъпи и големи подаръци всички се радваме и сме щастливи, както никога през годината. Нека всички си спомним че доброто съществува и че животът е такъв, какъвто сами си го направим.

Източник: az-jenata.bg