Митология

Митология

Според народната митология бъдни вечер е наречен още детешка коледа. Целта на коледните обичаи е да покажат бъдещето, да предпазят от бедствия, да донесат плодородие. Според българските ритуали предвестници на добрата вест са малките коледари - децата от 8 до 12 години, - които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва. Някога редили трапезата върху слама, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му. При разчупване на питата на бъдни вечер първото парче, което се прелива с варено жито и вино, е за къщата, второто е за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството, като най-напред се дава на мъжката челяд. На трапезата се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания съм съдбата ще се сбъднат. Ако някой трябва да стане по-рано, добре е да ходи приведен, като отрупано с плодове дърво.

Трапезата за бъдни вечер

Трапезата на Бъдни вечер пресъздава магия за плодородие и късмет. Слагат се храни, които набъбват, също като тях „да набъбват” късметът и плодородието. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Ястията трябва да са нечетен брой – 7, 9, 11. Трапезата е „символна”. Всичко, което се поставя, има за цел да донесе изобилие – обреден хляб с монета, царевица, пуканки, боб, ябълка, ошав и др. Чесънът предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехът и бръшлянът – за здраве. На трапезата се нареждат само постни ястия – сарми от кисело зеле с ориз, пълнени с ориз чушки, фасул, зелник, ошав, счукан чесън с орехи, тиквеник (баница с тиква), варено жито, плодове, орехи, грозде, дюли и др. Приготвя се пита или баница с късмети. На трапезата на Бъдни вечер задължително се слага и сол. Когато се нарежда масата солницата се слага най-напред. Солта пази от лоша среща, от лоши очи и от всякакви лоши неща.