Български фолклор и традиции

Български фолклор и традиции

Празникът, който отбелязваме непосрествено преди Коледа е Бъдни вечер, и той като повечето зимни празници спада към групата на неподвижните празници. Той се чества винаги на 24.12. За разлика от предходните празници Бъдни вечер се отличава с богата празнично-обредна система. В някои краища на България Бъдни вечер се нарича още Мала или още Детска Коледа.

На този ден се извършват ритуали и обреди, които свързани с посрещането на Коледа.

На този ден българите принасят в жертва прасе, което е гледано цяла година. Макар и да колят на 24.12, то храните приготвени от свинското месо, а и от всяко друго месо, се консумират на Коледа. Това се прави с цел понеже денят преди Коледа се явява последният от тъй наречените Коледни пости.

Едно от характерните неща за този ден е ”бъдника“. Той е задължителен за всяко семейство. Обикновено няколко мъже от дадено домакинство ходят в гората да отсекат дървото, което ще играе ролята на бъдника и гори цяла нощ. Обикновено бъдника бива дъб или круша. Самия бъдник като се качи на шейната или друго превозно средство не трябва да опира или падне на земята. По пътя за дома то не трябва да докосва земята. Когато пристигне в дома, стопанинът го слага в огнището. Бъдника трябва да гори без прикъсване не само в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, но и до Йордановден. След като изгори бъдника, пепелта от него не се изхвърля, а се ползва като лекарство през годината.

Основната обредна храна на този празник е постна. Тя винаги трябва да бъде тек, т.е. нечетен брой гозби. На празничната трапеза трябва задължително да има следните ястия: постен боб яхния, постни лозови сърми, варено жито, ошав, тиквеник (постна баница с плънка от тиква), зеленчуци, които са произведени през изминалата вече година. Наред с това се приготвя постна пита украсена отгоре. Най-често използваната пластика е монограма на Христос, който се прави от две разточени къса тесто. По краищата се слагат топки. Тези краища са заградени от по-голям къс разточено тесто. Всичко това е свързано със символиката на старите българи. Топките на питата символизират овцете или другите домашни животни. Но най-често овцете, а затворения кръг кошарата. Това не е случайно, тъй като ранните християнски зографи са представяли Христос като добрия пастир заобиколен от стадо овце. Освен това според Библията, след раждането си детето Исус е сложено в ясла.

Така че в празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа често се преплитат библейските притчи и народните вярвания.

Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастният член на този дом прикадява вечерята. След това главата на семейството разчупва празничната погача, като първото парче се оставя винаги за Богородица. По време на Бъднивечерската вечеря никой от челядта на стопанина не може да става и ходи изправен. Ако се наложи на някого да стане, то той трябва да върви приведен.

Празничната трапеза не се раздига до сутринтта на Коледа.

В нощта срещу Коледа също се извършват гадания. Това се прави най-вече от младите момичета. Те слагат под възглавницата си първата хапка. Когото сънуват за него ще се омъжат. Така те гадаят какъв ще бъде бъдещия им съпруг.

Друга много важна съставна част в празнично-обредната система на тези два празника е коледуването. То започва още вечерта на Бъдни вечер срещу Коледа, но коледарите се събират седмица по-рано за да разучат нови песни и да си припомнят стари.

Ръководител на тази дружинка е тъй наречения станеник. Той е най-възрастния коледарин в групата. Всяка коледарска група има и деца, които също изпълняват определени функции. Тези от тях, които чукат на вратата, се наричат коте, а тези, които приемат и носят даровете, се наричат магаре. Коледарите обикалят къщите и благославят техните стопани. Коледарите, чрез специални песни и заклинания наричат за здраве и берекет домашните. Самите стопани от своя страна даряват коледарите с пари, кравай и други. Тези дарове се слагат в дисагите на магарето. Те не влизат само там, където има починал и този дом все още е в траур.

По характер и значение самото коледуване има много общи черти с един друг обичай, а именно лазаруването при девойките. Както при лазаруването, така и при коледуването участие вземат млади несемейни хора. В случая това са ергени. Както за лазарките, така и за коледарите този обичай има важно значение в техния по-нататъшен живот. Те всъщност преминават от едно обществено положение, което се свързва до голяма степен с тяхното възрастово израстване. И момите след Лазаровден, и ергените след Коледа могат вече да се задомяват.

Този процес на преминаване от една възрастова група в друга и съответната промяна на социалното положение е познато явление в много древни религии. То не е било чуждо и на нашите предци траките, славяните и прабългарите.

В деня на самия празник Коледа, който е най-големия зимен християнски празник, приключват дългите четиридесетдневни пости. Въпреки, че неговият произход е християнски, то в неговата обредна система се преплитат библейската история за раждането на Христос със старите дохристиянски вярвания познати не само на източните народи, но и на нашите предци. Този празник е свързан с календара, тъй като се празнува винаги около зимното равноденствие. Основната идея, която е заложена в неговата символика, е за вечната умираща и възраждаща се природа. Тогава за пръв от 40 дена може да се яде блажно. Естествено, че вече на коледната трапеза ще присъстват и месни ястия.

Въпреки, че човек може да разпусне след коледните пости, остават все още някои забрани, които важат до Йордановден. Става въпрос, че от Рождество Христово до Богоявление са тъй наречените мръсни дни. Човек не трябва да замръква, защото тогава излизат някои митологични същества ползващи се с лоша слава. Такива са вампири, талъсъми, караконджоли и други. Ако случайно му се налага на човек да излезе навън по късна доба, то той трябва да има муска или амулет, чиято основна съставка да е чесъна. Той служи като защита срещу тези мрачни сили.

Като повечето наши празници, и Бъдни вечер, и Коледа са тясно свързани с нашето далечно минало. Те са част от нашата национална идиентичност. Така че, ние българите трябва знаем и помним нашите традиции. Те са нашите корени.