В очакване на Бъдни вечер

В очакване на Бъдни вечер

На днешния ден се чества Малка Коледа, денят преди Рождество Христово. Рано сутринта на празника по домовете тръгват малки коледарчета, момчета на възраст от 6-7 до 10-12 години. Те са облечени празнично, в ръката носят дрянова пръчка - „коледашка", и шарена торба през рамо. Коледарчетата обикалят домовете, влизат в къщите и разравят огнището, благославяйки „Да се роди, дето рало ходи, дето рало ходи и не ходи!" Стопаните ги даряват с малки кравайчета, сухи плодове, дребни пари и ги посипват с жито за плодородие.

В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, които Коледарите със своите песни имат силата да прогонят.

Вечерта старите коледари се събират на дружини от по десетина души. Един е предводител - четник или кудабашия, друг е определен за носене на даровете - той е с дисаги на гърба. Водачът трябва да е опитен, да знае коледарската благословия и всички коледни песни, които на места са до 80 на брой. Коледарите ходят през нощта, тъй като "не бива слънцето да ги свари по пътищата". Те изпяват "песента за къщата" - величаят благосъстоянието на дома, голямата челяд, пожелават здраве. Стопаните ги даряват с коледарски кравай и пари, а също сланина, сирене и други благини.

След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.

Още от ранни зори жените се подготвят за празника. Особено внимание се отделя на приготвянето на обредните хлябове. Жените в къщата, облечени в празнична премяна замесват обредните хлябове. Те се приготвят от най-чисто брашно. Докато се месят хлябовете, момите и невестите пеят обредни песни.

През нощта срещу Рождество Христово в камината трябва да гори така нареченият Бъдник. Това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с което трябва да се поддържа огънят през цялата нощ.

Според поверието Бъдникът има магическа и лечебна сила. В някои краища на страната сутрин го гасят с вино и от недогорелите части правят части за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се използва за лек, поставя се в ниви, лозя и ливади, за да раждат. Смята се, че днешната коледна елха замества Бъдника. Елхата със запалените свещи символизира този обред.

Вечерята в празничния ден трябва да се започне рано, за да узреят рано житата, никой не бива да става от нея, за да не стават кокошките от полозите. Ако това се наложи, людете ходят приведени, за да се приведат и натежат житата. Трапезата задължително се подрежда около огнището, така че всички да са с лице към него, защото се вярва, че огнището е святото място в дома. Трапезата на Бъдни вечер задължително е постна. Жените в къщата трябва да подготвят нечетен брой ястия - 7 или 9. Те трябва да включват сърми с лозови листа, сухи чушки с булгур или ориз, боб, мед, баница с тиква, варено жито, вино, ошав. Вярва се, че колкото повече са ястията, толкова по-богата ще бъда годината. Стопанката в къщата трябва да окади с тамян всички стаи в къщата, за да се прогонят злите духове. След молитвата се разчупва питата със сребърната пара. Първото парче от питата се отделя на Богородица и се оставя пред домашната икона, където се пази до следващата Коледа. Второто парче е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството, като се започва от най-възрастния. Смята се, че късметлия през годината ще е онзи, комуто се падне парата от питата. Трапезата не се вдига цялата нощ, защото се вярва, че на нея идва и светецът-покровител на дома. На сутринта храната се дава на птичките - да я отнесат нависоко.

Здраве и щастие очакват и този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите - всеки край масата трябва да счупи по един.
Младите моми също търсят обещания за щастлив семеен живот на Коледа. Те крият залък от погачата под възглавницата си и чакат да видят насън бъдещия си съпруг.
Информацията е на агенция "Фокус".

Източник: http://news.plovdiv24.bg